История на трансплантацията на коса: от ранните опити до съвременния FUE

Защо историята на трансплантацията на коса е важна

Трансплантацията на коса има по-дълга история, отколкото повечето хора предполагат. Съвременната процедура, при която отделни фоликуларни единици се преместват от тила към оредялите зони, е резултат от повече от век опити, грешки и постепенни подобрения. Когато знаете как се е развивала техниката, става по-ясно защо днешните резултати обикновено изглеждат по-естествено от тези отпреди няколко десетилетия и защо хирурзите говорят толкова много за донорска коса и фоликуларни единици.

По-долу ще намерите кратък преглед на ключовите етапи – от първите лабораторни опити до техниките, които се използват днес.

Ранни опити през XIX век

Първите документирани опити за пренасяне на коса датират от началото на XIX век. Сведения от 1822 г. описват опити за преместване на кожа с косми при животни. Тези изследвания са далеч от лечение на плешивостта, но показват важен принцип: кожа с коса може да се премести на друго място и косата може да продължи да расте.

В продължение на много десетилетия идеята остава любопитен факт от експерименталната хирургия. Все още няма разбиране защо косата пада при типичната плешивост и няма надежден начин да се предвиди дали присадената коса ще оцелее.

Пионерите в Япония: първото хирургично възстановяване на косата

Важна глава е написана в Япония през първата половина на XX век. Японски лекари, сред които Масао Сасакава, Хаджиме Тамура и Шоджи Окуда, описват своите операции за хирургично възстановяване на косата.

Работата на Окуда се смята за особено значима. През 1939 г. той публикува описание на присаждането на малки кръгли графтове от кожа с коса с размер приблизително от 1 до 5 mm за възстановяване на косата по скалпа, веждите и мустаците. Работи главно с пациенти, загубили коса заради белези, изгаряния или вродени състояния. По-късно Тамура описва използването на още по-малки графтове – подход, който предвещава много по-късни открития.

Тъй като тези трудове са публикувани на японски и излизат около Втората световна война, в Европа и Америка те остават почти непознати в продължение на много години.

Норман Орентрайх и принципът на донорската доминантност

Повратната точка в лечението на обичайната плешивост идва през 1959 г., когато американският дерматолог Норман Орентрайх публикува своята работа за концепцията за донорската доминантност. Той показва, че косата, взета от тила и страните на главата – зона, която обикновено е устойчива на андрогенна алопеция, – като правило запазва свойствата си, след като бъде преместена в оплешивяла зона.

С други думи, присаденият фоликул се държи според мястото, откъдето е взет, а не според мястото, където е поставен. Този принцип и днес е основата на трансплантацията на коса. Той обяснява и защо процедурата толкова силно зависи от качеството и размера на донорската зона.

Орентрайх използва кръгли пънч графтове от няколко милиметра, всеки с много косми. Често го наричат баща на съвременната трансплантация на коса.

Ерата на „тапите“ и преминаването към по-малки графтове

През следващите две десетилетия пънч графтовете, често наричани „тапи“, са стандартната техника. Косата наистина израства, но тъй като всеки графт съдържа снопче косми, резултатът може да изглежда неестествено, особено по линията на косата. Характерният вид на „кукленска коса“ от онзи период е една от причините трансплантацията на коса някога да има лоша репутация.

През 80-те години хирурзите все по-често работят с по-малки миниграфтове и микрографтове. Това позволява по-меки линии на косата и по-плавен преход, макар че графтовете все още се изрязват, без да се съобразява естественото групиране на космите.

Фоликуларната единица

През 80-те години изследователите описват фоликуларната единица – естествената група от един до четири косъма, които растат заедно, заедно с мастните им жлези и малкия мускул. Това наблюдение променя начина, по който хирурзите мислят за графтовете. Щом косата естествено расте на такива малки групи, най-естественият резултат би трябвало да дава присаждането им цели.

Трансплантация на фоликуларни единици и появата на FUE

В средата на 90-те години хирурзите Робърт Бърнстейн и Уилям Расман формулират концепцията за трансплантация на фоликуларни единици. Те предлагат косата да се премества в същите малки групи, в които расте естествено, а не на по-големи парчета кожа. Първоначално това става, като от донорската зона се изрязва ивица кожа и под увеличение се разделя на фоликуларни единици – методът, известен днес като FUT.

Въз основа на същата идея хирурзите разработват извличането на фоликуларни единици, или FUE. При FUE отделните фоликуларни единици се вземат директно от донорската зона с много малки пънчове, обикновено с диаметър под един милиметър, затова не остава линеен белег. Техниката е описана в медицинската литература в началото на 2000-те години и постепенно се превръща в един от най-широко използваните методи.

Трансплантацията на коса днес

Съвременното възстановяване на косата съчетава тези идеи с по-добро увеличение, по-фини инструменти и по-внимателно планиране. Писалките-имплантери, използвани при техниката DHI, позволяват графтовете да се поставят директно в кожата с прецизен контрол на ъгъла и дълбочината. В някои клиники роботизирани системи помагат при извличането. Хирурзите обръщат и повече внимание на оформянето на линията на косата, на оцеляването на графтовете извън тялото и на дългосрочното опазване на донорската зона.

В съвременната практика FUE обикновено се използва при андрогенна алопеция, а комбинираният подход FUE и DHI може да се прилага както при андрогенна алопеция, така и за сгъстяване. Изборът винаги зависи от вида на косопада, донорската зона и целите на пациента и се прави от хирурга след преглед.

Струва си да помним и урока на историята: трансплантацията премества съществуваща коса, тя не създава нова коса и не спира самия процес на косопад. На много пациенти е нужен и медицински план за опазване на собствената им коса. Повече за процедурата можете да прочетете на страницата за трансплантация на коса.

Консултация в City Medical Centre

City Medical Centre работи с пациенти от чужбина. Първата консултация е безплатна и може да се проведе онлайн: изпратете снимки на косата и донорската зона и задайте всеки въпрос за съвременните техники и за това какво реално могат да постигнат във вашия случай. Лекарят преценява вашата ситуация и назовава цената, която след това се записва в договора. Личен координатор е до вас от първото съобщение до края на възстановяването, а снимки и въпроси можете да изпращате по WhatsApp. Научете повече на страницата за трансплантация на коса.

Често задавани въпроси

Кого смятат за баща на съвременната трансплантация на коса?

Обикновено това е американският дерматолог Норман Орентрайх. През 1959 г. той описва донорската доминантност – принципа, според който косата от тила и страните на главата запазва устойчивостта си към андрогенна алопеция, след като бъде присадена в оплешивяла зона.

Какво е донорска доминантност?

Това е наблюдението, че присаденият фоликул се държи според зоната, от която е взет, а не според зоната, в която е поставен. Косата от устойчивата донорска зона обикновено продължава да расте след трансплантацията и затова донорската зона е толкова важна.

Защо ранните трансплантации изглеждаха неестествено?

Ранните техники използваха големи кръгли пънч графтове, или „тапи“, всеки със снопче косми. Поставени на редове, особено по линията на косата, те можеха да създадат вид на снопчета. Преминаването към по-малки графтове, а след това към фоликуларни единици направи резултатите значително по-естествени.

Кога се появи FUE?

FUE произлиза от концепцията за фоликуларната единица, развита през 90-те години, и е описан в медицинската литература в началото на 2000-те години. Вместо да се изрязва ивица кожа, отделните фоликуларни единици се извличат с много малки пънчове и не остава линеен белег.

Спира ли съвременната трансплантация косопада?

Не. Трансплантацията преразпределя съществуващата коса от донорската зона, но не лекува причината за косопада. Собствената коса може да продължи да изтънява, затова лекарят често препоръчва и план за нейното опазване, който се определя след преглед.